28.12.2008 г., 21:08

Безкрайност

5.1K 2 38

"Безкрайността е липса на ограничение"

Аристотел

 

Обича ме! И още как!

Обсебила съм всичките му нощи.

Осъмва в утрото на моя праг.

Задръсти електронната ми поща.

Обича ме! С такава жар!

Подкупил е кварталните цветари.

Създал е в двора ми цъфтящ олтар.

По стълбите - разсипал кехлибари.

Обича ме! А аз... не знам...

Погледнах във очите му (личало).

А там - живот, и страст, и плам

в безкрайност, обещаваща начало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!
  • Прекалената предпазливост прави Пакости

    * на РАЗСЪНВАНЕ*
    От толкова. ..❤️ Обичане 💗
    . ..се губя
    на вените ти в сините пътеки.. .
    В жаравените връхчета
    на пръстите ти. ..
    Във шепота на дланите ти меки.. .
    От толкова Обичане покълвам.. .
    Отпивам те.. .
    и Изворна се раждам.
    Вкусът ти - Вино за причастие.. .
    А аз. .. една РАЗБЛУДНА ЖАЖДА.
    От толкова Обичане. ..
    Съм Себе си. ..
    Намерила се в тихите ти думи.. .
    Попила тебе в спящото си тяло.. .
    Превърната във твоето
    *РАЗСЪМВАНЕ*
  • Ярко! Очень...
  • Написано с много емоция!Поздравления!!!
  • Невероятно красиво! Много си добра!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...