"Безкрайността е липса на ограничение"
Аристотел
Обича ме! И още как!
Обсебила съм всичките му нощи.
Осъмва в утрото на моя праг.
Задръсти електронната ми поща.
Обича ме! С такава жар!
Подкупил е кварталните цветари.
Създал е в двора ми цъфтящ олтар.
По стълбите - разсипал кехлибари.
Обича ме! А аз... не знам...
Погледнах във очите му (личало).
А там - живот, и страст, и плам
в безкрайност, обещаваща начало.
© Мая Попова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
