20 may 2011, 17:03

Безлунен път към отвъдното

  Poesía » Otra
773 0 0

Всичко започва и свършва в тишина.

Самота и тягостна тъмнина.

Лабиринт от чувства и спомени.

Вълни от мечти и недокоснати безбрежни брегове.

 

Сърцето тупти, шепти, изгаря в своя бумтеж.

Очите наблюдават, запомнят, желаят. Искат и не могат.

Един живот, изпълван и изпразван от съдържание.

Всеки се ражда сам и сам умира.

 

И в своя вихър повлича други.

Завърта те и те засмуква в своя мрак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...