20 мая 2011 г., 17:03

Безлунен път към отвъдното

770 0 0

Всичко започва и свършва в тишина.

Самота и тягостна тъмнина.

Лабиринт от чувства и спомени.

Вълни от мечти и недокоснати безбрежни брегове.

 

Сърцето тупти, шепти, изгаря в своя бумтеж.

Очите наблюдават, запомнят, желаят. Искат и не могат.

Един живот, изпълван и изпразван от съдържание.

Всеки се ражда сам и сам умира.

 

И в своя вихър повлича други.

Завърта те и те засмуква в своя мрак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...