20.05.2011 г., 17:03

Безлунен път към отвъдното

763 0 0

Всичко започва и свършва в тишина.

Самота и тягостна тъмнина.

Лабиринт от чувства и спомени.

Вълни от мечти и недокоснати безбрежни брегове.

 

Сърцето тупти, шепти, изгаря в своя бумтеж.

Очите наблюдават, запомнят, желаят. Искат и не могат.

Един живот, изпълван и изпразван от съдържание.

Всеки се ражда сам и сам умира.

 

И в своя вихър повлича други.

Завърта те и те засмуква в своя мрак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...