21 abr 2014, 19:16  

Безлюбовен сонет

1.9K 6 14

       Безлюбовен сонет

 

Не ме обичаш като нявга ти.
Дали и аз не те обичам вече?

Край теб по навик, може и да преча

на нови в теб покълващи мечти.

 

„Обичам те!” – отдавна неизречено…

Ала в очите се чете, блести

готовност в скърби, радост и беди

да бъдем неразделни. Цяла вечност...

 

Вали… Капчукът реже равноделно

на порции среднощната тъга.

Не сме прегърнати в една постеля…

 

Любов ни сбра, бе Сляпата неделя

и се започна сякаш на шега...

Днес липсата ѝ хладно ни разделя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Тенев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Вали… Капчукът реже равноделно
    на порции среднощната тъга."

    Много ми хареса, Майсторе!
  • Любовта е почти виртуално понятие,а хладилника работи!Ако е празен,като го-отвориш,няма такъв вятър!Аз му викам студеният гладен вятър!СГВ!Поздравления за стихотворението!
  • Благодаря, Виолета, Мая, Ивон, Красимир!
  • "...любовта,любовта под огромен часовник върви,боязливо разтяга на дните срока..." или-"обяснима развръзка на естествен процес",но съм сигурна,че сонет без любов-няма!Поздравления!
  • Хубаво, човешко, особен ракурс. Поздравления, Краси!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...