Безлюбовен сонет
1.9K
6
14
Безлюбовен сонет
Не ме обичаш като нявга ти.
Дали и аз не те обичам вече?
Край теб по навик, може и да преча
на нови в теб покълващи мечти.
„Обичам те!” – отдавна неизречено…
Ала в очите се чете, блести
готовност в скърби, радост и беди
да бъдем неразделни. Цяла вечност...
Вали… Капчукът реже равноделно
на порции среднощната тъга.
Не сме прегърнати в една постеля…
Любов ни сбра, бе Сляпата неделя
и се започна сякаш на шега...
Днес липсата ѝ хладно ни разделя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Тенев Всички права запазени
