27 mar 2014, 18:06

Безлюбовни сънища

Poesía » De amor

866 0 18

БЕЗЛЮБОВНИ СЪНИЩА

Пропукана е къщата ни. Пада.

Разцепиха я центробежни сили.

Не плача. Не проклинам. И не страдам.

Погребахме ли всичко, Боже мили?

Едно парче мазилка от стената

на некролог във тъмното прилича.

С юмруци истерични по душата

ме стряска осъзнато необичане.

Навън луната - бледа оплаквачка -

вари звезди. Набъбват като жито.

Стената пада... Иска да ни смачка!

Сънувам ли? Защо не те попитах?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Толкова мили думи, а аз не съм надникнала в стихотворението и са останали без отговор от мен! Извини ме, мила! Почувствах се прегърната от теб!

2014-10-07T13:55:10+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"С юмруци истерични по душата
ме стряска осъзнато необичане."

Дори за сън е стряскаща прогноза.
(Пропукването ражда разстояния).
Събуждането - за спасяване възможност,
но как се кърпи жива будна рана?

Невероятнице! Бях забравила колко е уютно при теб!

2014-06-07T21:52:28+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Сладък да е денят ти, Жанет!

2014-03-31T09:31:09+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Дано да е сън, дано, дано...
Издържан стих, във всяко едно отношение.
С горчив вкус.

2014-03-28T16:53:43+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Поздрави и от мен, мила Сани!

2014-03-28T12:32:24+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0