Безлюбовни сънища

Поэзия » Любовная

870 0 18

БЕЗЛЮБОВНИ СЪНИЩА

Пропукана е къщата ни. Пада.

Разцепиха я центробежни сили.

Не плача. Не проклинам. И не страдам.

Погребахме ли всичко, Боже мили?

Едно парче мазилка от стената

на некролог във тъмното прилича.

С юмруци истерични по душата

ме стряска осъзнато необичане.

Навън луната - бледа оплаквачка -

вари звезди. Набъбват като жито.

Стената пада... Иска да ни смачка!

Сънувам ли? Защо не те попитах?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Толкова мили думи, а аз не съм надникнала в стихотворението и са останали без отговор от мен! Извини ме, мила! Почувствах се прегърната от теб!

2014-10-07T13:55:10+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"С юмруци истерични по душата
ме стряска осъзнато необичане."

Дори за сън е стряскаща прогноза.
(Пропукването ражда разстояния).
Събуждането - за спасяване възможност,
но как се кърпи жива будна рана?

Невероятнице! Бях забравила колко е уютно при теб!

2014-06-07T21:52:28+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Сладък да е денят ти, Жанет!

2014-03-31T09:31:09+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Дано да е сън, дано, дано...
Издържан стих, във всяко едно отношение.
С горчив вкус.

2014-03-28T16:53:43+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Поздрави и от мен, мила Сани!

2014-03-28T12:32:24+02:00