БЕЗЛЮБОВНИ СЪНИЩА
Пропукана е къщата ни. Пада.
Разцепиха я центробежни сили.
Не плача. Не проклинам. И не страдам.
Погребахме ли всичко, Боже мили?
Едно парче мазилка от стената
на некролог във тъмното прилича.
С юмруци истерични по душата
ме стряска осъзнато необичане.
Навън луната - бледа оплаквачка -
вари звезди. Набъбват като жито.
Стената пада... Иска да ни смачка!
Сънувам ли? Защо не те попитах?
© Мария Панайотова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
