27.03.2014 г., 18:06

Безлюбовни сънища

863 0 18

 

 

    БЕЗЛЮБОВНИ СЪНИЩА

 

 

Пропукана е къщата ни. Пада.

Разцепиха я центробежни сили.

Не плача. Не проклинам. И не страдам.

Погребахме ли всичко, Боже мили?

 

Едно парче мазилка от стената

на некролог във тъмното прилича.

С юмруци истерични по душата

ме стряска осъзнато необичане.

 

Навън луната - бледа оплаквачка -

вари звезди. Набъбват като жито.

Стената пада... Иска да ни смачка!

Сънувам ли? Защо не те попитах?

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова мили думи, а аз не съм надникнала в стихотворението и са останали без отговор от мен! Извини ме, мила! Почувствах се прегърната от теб!
  • "С юмруци истерични по душата
    ме стряска осъзнато необичане."

    Дори за сън е стряскаща прогноза.
    (Пропукването ражда разстояния).
    Събуждането - за спасяване възможност,
    но как се кърпи жива будна рана?

    Невероятнице! Бях забравила колко е уютно при теб!
  • Сладък да е денят ти, Жанет!
  • Дано да е сън, дано, дано...
    Издържан стих, във всяко едно отношение.
    С горчив вкус.
  • Поздрави и от мен, мила Сани!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...