Безлюбовни сънища
БЕЗЛЮБОВНИ СЪНИЩА
Пропукана е къщата ни. Пада.
Разцепиха я центробежни сили.
Не плача. Не проклинам. И не страдам.
Погребахме ли всичко, Боже мили?
Едно парче мазилка от стената
на некролог във тъмното прилича.
С юмруци истерични по душата
ме стряска осъзнато необичане.
Навън луната - бледа оплаквачка -
вари звезди. Набъбват като жито.
Стената пада... Иска да ни смачка!
Сънувам ли? Защо не те попитах?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
