Безмислена изповед

                                    Безмислена изповед

                                              Разкривам ти сега

                                                 и тук душата си.

                                              Гола и мръсна

                                                 докосваш я ти с ръцете си.

                                              Като плужек,

                                                 въргалян в купища кал.

                                              Гадна и слузеста пада,

                                                 а теб не те хваща капчица жал.

                                              Тъпчеш с краката си,

                                                 плюваш с устата си,

                                              хвърляш я в кофата

                                                 и посягаш пак към Твойта Любима - дрогата.