6 июл. 2010 г., 12:01

Безмислена изповед

680 0 0

 


                                    Безмислена изповед


 

                                              Разкривам ти сега

                                                 и тук душата си.

                                              Гола и мръсна

                                                 докосваш я ти с ръцете си.

                                              Като плужек,

                                                 въргалян в купища кал.

                                              Гадна и слузеста пада,

                                                 а теб не те хваща капчица жал.

                                              Тъпчеш с краката си,

                                                 плюваш с устата си,

                                              хвърляш я в кофата

                                                 и посягаш пак към Твойта Любима - дрогата.

                                      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЗаМеЧтАнОтО ДеТе Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...