Безмислена изповед
Безмислена изповед
Разкривам ти сега
и тук душата си.
Гола и мръсна
докосваш я ти с ръцете си.
Като плужек,
въргалян в купища кал.
Гадна и слузеста пада,
а теб не те хваща капчица жал.
Тъпчеш с краката си,
плюваш с устата си,
хвърляш я в кофата
и посягаш пак към Твойта Любима - дрогата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЗаМеЧтАнОтО ДеТе Всички права запазени
