Безмислена изповед
Разкривам ти сега
и тук душата си.
Гола и мръсна
докосваш я ти с ръцете си.
Като плужек,
въргалян в купища кал.
Гадна и слузеста пада,
а теб не те хваща капчица жал.
Тъпчеш с краката си,
плюваш с устата си,
хвърляш я в кофата
и посягаш пак към Твойта Любима - дрогата.
© ЗаМеЧтАнОтО ДеТе All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
