Безмислена изповед
Разкривам ти сега
и тук душата си.
Гола и мръсна
докосваш я ти с ръцете си.
Като плужек,
въргалян в купища кал.
Гадна и слузеста пада,
а теб не те хваща капчица жал.
Тъпчеш с краката си,
плюваш с устата си,
хвърляш я в кофата
и посягаш пак към Твойта Любима - дрогата.
© ЗаМеЧтАнОтО ДеТе All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
