16 jun 2010, 14:45

Безнадежден

  Poesía » Otra
794 1 0

Махай се, не искам да те виждам!
Не ми пречи, не искам да е както преди!
Болката не приемам!
Забрави ме, неприятни спомени изгради!

Не виждаш ли празнотата в моята душа?
О, да, ти прогони любовта оттам.
Съветвах те, но ти така и не ме послуша.
Измисляш си оправдания, но аз знам...

... предателство...

Искам да съм сам, това ми е отредено.
Всички се променят, а аз си оставам същият.
Вървя по улицата - лица ме гледат безизразно.
Съществувам ли или това е реалният свят?

Омръзна ми, не искам да живея по този начин!!
Където и да погледна, празнотата е навсякъде.
Опитвам да не се мъча - ножа да забия в средата на нищото, амин!!
Обръщам се, усещам студен полъх отнякъде...

... страх...

Роден съм - обречен на страдание.
Бродя от земя на земя - място не мога да си намеря.
Живеейки, аз свикнах с това мъчение.
Поглеждам назад и не откривам своята диря.

Въздуха, който дишам, вече е отровен.
Не мога да виждам през тази гъста мъгла.
Старая се да оцелея, но съм безсилен.
Пленен съм от незнайна сила зла...

... зараза...

Изпитвам омраза към това място.
Нещо отвътре кара ме да избухна.
Искам да убивам - не един, не двама, а СТО!!
Не успявам да преодолея тази измяна.

Оставете ме на мира!!!
Чувствам как се разлагам.
Не издържам, искам да умра!!
Сега е времето - напускам...

... смърт...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...