16.06.2010 г., 14:45

Безнадежден

786 1 0

Махай се, не искам да те виждам!
Не ми пречи, не искам да е както преди!
Болката не приемам!
Забрави ме, неприятни спомени изгради!

Не виждаш ли празнотата в моята душа?
О, да, ти прогони любовта оттам.
Съветвах те, но ти така и не ме послуша.
Измисляш си оправдания, но аз знам...

... предателство...

Искам да съм сам, това ми е отредено.
Всички се променят, а аз си оставам същият.
Вървя по улицата - лица ме гледат безизразно.
Съществувам ли или това е реалният свят?

Омръзна ми, не искам да живея по този начин!!
Където и да погледна, празнотата е навсякъде.
Опитвам да не се мъча - ножа да забия в средата на нищото, амин!!
Обръщам се, усещам студен полъх отнякъде...

... страх...

Роден съм - обречен на страдание.
Бродя от земя на земя - място не мога да си намеря.
Живеейки, аз свикнах с това мъчение.
Поглеждам назад и не откривам своята диря.

Въздуха, който дишам, вече е отровен.
Не мога да виждам през тази гъста мъгла.
Старая се да оцелея, но съм безсилен.
Пленен съм от незнайна сила зла...

... зараза...

Изпитвам омраза към това място.
Нещо отвътре кара ме да избухна.
Искам да убивам - не един, не двама, а СТО!!
Не успявам да преодолея тази измяна.

Оставете ме на мира!!!
Чувствам как се разлагам.
Не издържам, искам да умра!!
Сега е времето - напускам...

... смърт...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...