Махай се, не искам да те виждам!
Не ми пречи, не искам да е както преди!
Болката не приемам!
Забрави ме, неприятни спомени изгради!

Не виждаш ли празнотата в моята душа?
О, да, ти прогони любовта оттам.
Съветвах те, но ти така и не ме послуша.
Измисляш си оправдания, но аз знам...

... предателство...

Искам да съм сам, това ми е отредено.
Всички се променят, а аз си оставам същият.
Вървя по улицата - лица ме гледат безизразно.
Съществувам ли или това е реалният свят?

Омръзна ми, не искам да живея по този начин!!
Където и да погледна, празнотата е навсякъде.
Опитвам да не се мъча - ножа да забия в средата на нищото, амин!!
Обръщам се, усещам студен полъх отнякъде...

... страх...

Роден съм - обречен на страдание.
Бродя от земя на земя - място не мога да си намеря.
Живеейки, аз свикнах с това мъчение.
Поглеждам назад и не откривам своята диря.

Въздуха, който дишам, вече е отровен.
Не мога да виждам през тази гъста мъгла.
Старая се да оцелея, но съм безсилен.
Пленен съм от незнайна сила зла...

... зараза...

Изпитвам омраза към това място.
Нещо отвътре кара ме да избухна.
Искам да убивам - не един, не двама, а СТО!!
Не успявам да преодолея тази измяна.

Оставете ме на мира!!!
Чувствам как се разлагам.
Не издържам, искам да умра!!
Сега е времето - напускам...

... смърт...