Безнадеждност

Poesía

621 1 4

Тъга обхвана сърцето ми пак,

то вече е в един батак,

откъдето няма измъкване назад.

За мене вече е само зима

и душата ми е уязвима,

слаба, обречена на скръб.

Ах, черната ми душа,

в тебе и капка радост няма,

а болка-голяма!

Тъмна бездна си ти,

няма живот в твоите черти,

а само болка, която ме уби.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ЛюсиЦ (Люси Петкова)

Ще дойдат пак хубави мигове, бъди сигурна🍀

2017-09-30T22:22:01+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Я се вземи в ръце...Ако не беше тази тъга,едва ли щеше да излееш душата си!
Сега мога ли да очаквам нещо по-оптимистично? И не бързай, когато отмиеш тъгата, ще потече нещо весело!
Иначе пишеш хубаво!😍

2017-09-30T22:21:45+03:00
GyulaySeid (Gyulay Seid)

Много благодаря!!

2017-09-30T12:57:25+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Искам да ти дам кураж! Била съм в такава бездна! Мислила съм, че това е краят! Няма измъкване! Оказа се, че има! И душата се отръска като мокро куче и пак заживя!

2017-09-29T08:38:27+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0