Безнадеждност

28 sept 2017, 22:48

Poesía

483 1 4

Тъга обхвана сърцето ми пак,
то вече е в един батак,
откъдето няма измъкване назад.
За мене вече е само зима
и душата ми е уязвима,
слаба, обречена на скръб.
Ах, черната ми душа,
в тебе и капка радост няма,
а болка-голяма!
Тъмна бездна си ти,
няма живот в твоите черти,
а само болка, която ме уби.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безнадеждност

Искате да прочетете повече?

Propuestas