GyulaySeid (Gyulay Seid)
2 2
28.09.2017 г., 22:48 ч.

Безнадеждност 

  Поезия
438 1 4

Тъга обхвана сърцето ми пак, 

то вече е в един батак,

откъдето няма измъкване назад.

За мене вече е само зима

и душата ми е уязвима,

слаба, обречена на скръб.

Ах, черната ми душа,

в тебе и капка радост няма,

а болка-голяма!

Тъмна бездна си ти,

няма живот в твоите черти, 

а само болка, която ме уби.

© Gyulay Seid Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ще дойдат пак хубави мигове, бъди сигурна🍀
  • Я се вземи в ръце...Ако не беше тази тъга,едва ли щеше да излееш душата си!
    Сега мога ли да очаквам нещо по-оптимистично? И не бързай, когато отмиеш тъгата, ще потече нещо весело!
    Иначе пишеш хубаво!😍
  • Много благодаря!!
  • Искам да ти дам кураж! Била съм в такава бездна! Мислила съм, че това е краят! Няма измъкване! Оказа се, че има! И душата се отръска като мокро куче и пак заживя!
Предложения
: ??:??