Безнадеждност

Поэзия

622 1 4

Тъга обхвана сърцето ми пак,

то вече е в един батак,

откъдето няма измъкване назад.

За мене вече е само зима

и душата ми е уязвима,

слаба, обречена на скръб.

Ах, черната ми душа,

в тебе и капка радост няма,

а болка-голяма!

Тъмна бездна си ти,

няма живот в твоите черти,

а само болка, която ме уби.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ЛюсиЦ (Люси Петкова)

Ще дойдат пак хубави мигове, бъди сигурна🍀

2017-09-30T22:22:01+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Я се вземи в ръце...Ако не беше тази тъга,едва ли щеше да излееш душата си!
Сега мога ли да очаквам нещо по-оптимистично? И не бързай, когато отмиеш тъгата, ще потече нещо весело!
Иначе пишеш хубаво!😍

2017-09-30T22:21:45+03:00
GyulaySeid (Gyulay Seid)

Много благодаря!!

2017-09-30T12:57:25+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Искам да ти дам кураж! Била съм в такава бездна! Мислила съм, че това е краят! Няма измъкване! Оказа се, че има! И душата се отръска като мокро куче и пак заживя!

2017-09-29T08:38:27+03:00