Безнадеждност

Poetry

618 1 4

Тъга обхвана сърцето ми пак,

то вече е в един батак,

откъдето няма измъкване назад.

За мене вече е само зима

и душата ми е уязвима,

слаба, обречена на скръб.

Ах, черната ми душа,

в тебе и капка радост няма,

а болка-голяма!

Тъмна бездна си ти,

няма живот в твоите черти,

а само болка, която ме уби.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ЛюсиЦ (Люси Петкова)

Ще дойдат пак хубави мигове, бъди сигурна🍀

2017-09-30T22:22:01+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Я се вземи в ръце...Ако не беше тази тъга,едва ли щеше да излееш душата си!
Сега мога ли да очаквам нещо по-оптимистично? И не бързай, когато отмиеш тъгата, ще потече нещо весело!
Иначе пишеш хубаво!😍

2017-09-30T22:21:45+03:00
GyulaySeid (Gyulay Seid)

Много благодаря!!

2017-09-30T12:57:25+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Искам да ти дам кураж! Била съм в такава бездна! Мислила съм, че това е краят! Няма измъкване! Оказа се, че има! И душата се отръска като мокро куче и пак заживя!

2017-09-29T08:38:27+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0