2 may 2009, 21:04

Безоблачно

  Poesía
722 0 0

Хайде да спим върху облак

пухкав, розов, въздушен,

твойте пантофи крилати

в мойте коси да се сгушат.

Хайде да дръпнем дъгата

близо, по-близо в душата,

целуни с небесната страст

нашта мечта хвърковата.

Сияние виждам зад тебе,

Сияние, по-синьо от мрака,

по-нежно от бебешка кожа,

но с тъмна, разкошна позлата.

Не позволявай на бога Нептун

да преобърне нашия рай,

не позволявай на бойния щурм

да развали таз магия докрай.

Отвори свойте бели очи,

отвори ги със сините длани,

помогни ми да скоча оттам,

помогни да изгоня тез врани.

Оставете ни топъл покой,

оставете ни там да заспим

и забравете думата кой

щом свободата си ревностно браним.

Той е съгласен със мене

да се пазим от вашето варварско племе,

аз съм съгласна със него,

не ни пука, дори за вас да сме бреме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...