2 мая 2009 г., 21:04

Безоблачно

723 0 0

Хайде да спим върху облак

пухкав, розов, въздушен,

твойте пантофи крилати

в мойте коси да се сгушат.

Хайде да дръпнем дъгата

близо, по-близо в душата,

целуни с небесната страст

нашта мечта хвърковата.

Сияние виждам зад тебе,

Сияние, по-синьо от мрака,

по-нежно от бебешка кожа,

но с тъмна, разкошна позлата.

Не позволявай на бога Нептун

да преобърне нашия рай,

не позволявай на бойния щурм

да развали таз магия докрай.

Отвори свойте бели очи,

отвори ги със сините длани,

помогни ми да скоча оттам,

помогни да изгоня тез врани.

Оставете ни топъл покой,

оставете ни там да заспим

и забравете думата кой

щом свободата си ревностно браним.

Той е съгласен със мене

да се пазим от вашето варварско племе,

аз съм съгласна със него,

не ни пука, дори за вас да сме бреме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...