May 2, 2009, 9:04 PM

Безоблачно

  Poetry
717 0 0

Хайде да спим върху облак

пухкав, розов, въздушен,

твойте пантофи крилати

в мойте коси да се сгушат.

Хайде да дръпнем дъгата

близо, по-близо в душата,

целуни с небесната страст

нашта мечта хвърковата.

Сияние виждам зад тебе,

Сияние, по-синьо от мрака,

по-нежно от бебешка кожа,

но с тъмна, разкошна позлата.

Не позволявай на бога Нептун

да преобърне нашия рай,

не позволявай на бойния щурм

да развали таз магия докрай.

Отвори свойте бели очи,

отвори ги със сините длани,

помогни ми да скоча оттам,

помогни да изгоня тез врани.

Оставете ни топъл покой,

оставете ни там да заспим

и забравете думата кой

щом свободата си ревностно браним.

Той е съгласен със мене

да се пазим от вашето варварско племе,

аз съм съгласна със него,

не ни пука, дори за вас да сме бреме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...