4 feb 2010, 13:22

Безпринц(ип)но

  Poesía
1.8K 0 13

Как така се събуждам, та ми липсват пантофките?

И краката ми някак непристойно разтворени.

Ето - принцове няма. Само жаби из локвите.

А къде са се дянали тези снощните спомени?

 

И главата ми просто ще се пръсне от болка,

все едно са танцували в нея кадрил.

Колко балове още? Кажете ми колко?

Във началото принц, след 12 катил.

 

Как сега да ви кажа. С тези бели коне…

И  какво да ви кажа? Майчице мила.

Уж сериозен, а после едни ветрове

го веят принца… на бяла кобила…

 

Или всички каляски и балните рокли

се превръщат в стара семейна реликва.

А пък аз притеснена и вечно на нокти

пазя вкъщи уюта от огризките тиква.

 

А той все осъмва край чужди огнища

до поредната друга добра Пепеляшка,

докато аз изграждам живота от нищото.

Но дворците от пепел лесно се мачкат.

 

Докога все илюзии? Докога все надежди?

Докога все обратни метаморфози?

Уж е принц, а е жаба. И сякаш, изглежда

няма нужда със жаби да се тормозя.

 

Ще удавя довечера в чашата вино

мойта мъка, която не ми и отива.

Ще удавя довечера – та да ми мине.

После принцове много. Клин клин избива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Леки забежки, както каза Мая... А аз искам да кажа, че беше истинско удоволствие за мен!!!
  • Благодаря.
    Майче, от теб и критиката ме радва. Усещам я винаги добронамерена и като един вид внимание и стремеж към изглаждане на недостатъците.
  • Надежда! Надежда си ми! Солидарност, чувство за единение в мисленето и в емоцията! С теб съм! Не знам какво да напиша! Грабна ме! - имам чувството, че и аз го изкрещях, заедно с теб, този стих!
    Това почувствах. И исках да продължиш тази твоя изящна поетична тирада! Увлече ме и ме настрои! Благодаря ти, Надежда!
  • Ех, Наде... Страхотно е!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...