darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
46 328
4 февр. 2010 г., 13:22

Безпринц(ип)но 

  Поэзия
1502 0 13

Как така се събуждам, та ми липсват пантофките?

И краката ми някак непристойно разтворени.

Ето - принцове няма. Само жаби из локвите.

А къде са се дянали тези снощните спомени?

 

И главата ми просто ще се пръсне от болка,

все едно са танцували в нея кадрил.

Колко балове още? Кажете ми колко?

Във началото принц, след 12 катил.

 

Как сега да ви кажа. С тези бели коне…

И  какво да ви кажа? Майчице мила.

Уж сериозен, а после едни ветрове

го веят принца… на бяла кобила…

 

Или всички каляски и балните рокли

се превръщат в стара семейна реликва.

А пък аз притеснена и вечно на нокти

пазя вкъщи уюта от огризките тиква.

 

А той все осъмва край чужди огнища

до поредната друга добра Пепеляшка,

докато аз изграждам живота от нищото.

Но дворците от пепел лесно се мачкат.

 

Докога все илюзии? Докога все надежди?

Докога все обратни метаморфози?

Уж е принц, а е жаба. И сякаш, изглежда

няма нужда със жаби да се тормозя.

 

Ще удавя довечера в чашата вино

мойта мъка, която не ми и отива.

Ще удавя довечера – та да ми мине.

После принцове много. Клин клин избива.

© Надежда Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Леки забежки, както каза Мая... А аз искам да кажа, че беше истинско удоволствие за мен!!!
  • Благодаря.
    Майче, от теб и критиката ме радва. Усещам я винаги добронамерена и като един вид внимание и стремеж към изглаждане на недостатъците.
  • Надежда! Надежда си ми! Солидарност, чувство за единение в мисленето и в емоцията! С теб съм! Не знам какво да напиша! Грабна ме! - имам чувството, че и аз го изкрещях, заедно с теб, този стих!
    Това почувствах. И исках да продължиш тази твоя изящна поетична тирада! Увлече ме и ме настрои! Благодаря ти, Надежда!
  • Ех, Наде... Страхотно е!
  • "Матриархат" ли беше филма
    от личните ми наблюдения в нашата държава ... срам ме е

    ...

    прочетох последните ти неща
    мислех си че докато ме нямаше в сайта и пишех съм порастнал развил съм и тн. ама и ти не си стояла на едно място и пак ме слагаш в малкият си джоб

    ако изобщо това трябва да значи нещо



    хареса ми
    беше ми много приятно
  • Не зная дали има места за пипване това стихо на нашата Над, зная само че ми харесва все повече и повече - пристрастявам се към нейните стихове. Първо, защото не са доизкусурени на места, но това не ги лишава от каквата и да е пищност...това е нейният оригинален тип поетика, който разкрива богатството на въображението й,( плод на една органична личностна свобода и непомътен талант). Не можеш да се научиш да пишеш стихове, ако не ти е дадено. А на нея, Мая, и е дадено с пълни шепи - радвам се, че ти си от точните хора, които са го усетили...Барона
  • Ами много, ама много харесах!!!
  • Малко тъжна метафора за живия... Живот.
    Комплименти за проникновената творба!
  • Е, все пак някои може би стават, може би...

  • Наде,напълни ми душата!Кеф,кеф и пак кеф!
  • готино има места за "пипване", но ще се справиш, вярвам.
Предложения
: ??:??