Безпринц(ип)но
Как така се събуждам, та ми липсват пантофките?
И краката ми някак непристойно разтворени.
Ето - принцове няма. Само жаби из локвите.
А къде са се дянали тези снощните спомени?
И главата ми просто ще се пръсне от болка,
все едно са танцували в нея кадрил.
Колко балове още? Кажете ми колко?
Във началото принц, след 12 катил.
Как сега да ви кажа. С тези бели коне…
И какво да ви кажа? Майчице мила.
Уж сериозен, а после едни ветрове
го веят принца… на бяла кобила…
Или всички каляски и балните рокли
се превръщат в стара семейна реликва.
А пък аз притеснена и вечно на нокти
пазя вкъщи уюта от огризките тиква.
А той все осъмва край чужди огнища
до поредната друга добра Пепеляшка,
докато аз изграждам живота от нищото.
Но дворците от пепел лесно се мачкат.
Докога все илюзии? Докога все надежди?
Докога все обратни метаморфози?
Уж е принц, а е жаба. И сякаш, изглежда
няма нужда със жаби да се тормозя.
Ще удавя довечера в чашата вино
мойта мъка, която не ми и отива.
Ще удавя довечера – та да ми мине.
После принцове много. Клин клин избива.
© Надежда Тодорова All rights reserved.
А аз искам да кажа, че беше истинско удоволствие за мен!!!
