Безразличен

15 dic 2011, 22:30

Poesía » De amor

650 1 0

От страх да не останеш сам,

готов да жертваш гордост, срам,

от нуждата да бъдеш обичан,

да се превърнеш в роб на безразличен.

Да жалееш за ласка, дума добра,

в живот за двама да бъдеш сама.

Тънка усмивка, поглед студен -

сякаш остава само за ден.

Изправен пред теб камък стои,

бедна душа и загаснали искри.

Или страхливец, също като теб,

тлеещ огън в обвивка от лед.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.