15.12.2011 г., 22:30

Безразличен

829 1 0

От страх да не останеш сам,

готов да жертваш гордост, срам,

от нуждата да бъдеш обичан,

да се превърнеш в роб на безразличен.

Да жалееш за ласка, дума добра,

в живот за двама да бъдеш сама.

Тънка усмивка, поглед студен -

сякаш остава само за ден.

Изправен пред теб камък стои,

бедна душа и загаснали искри.

Или страхливец, също като теб,

тлеещ огън в обвивка от лед.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...