Dec 15, 2011, 10:30 PM

Безразличен 

  Poetry » Love
682 1 0
От страх да не останеш сам,
готов да жертваш гордост, срам,
от нуждата да бъдеш обичан,
да се превърнеш в роб на безразличен.
Да жалееш за ласка, дума добра,
в живот за двама да бъдеш сама.
Тънка усмивка, поглед студен -
сякаш остава само за ден.
Изправен пред теб камък стои,
бедна душа и загаснали искри.
Или страхливец, също като теб,
тлеещ огън в обвивка от лед.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Кръстева All rights reserved.

Random works
: ??:??