23 ene 2007, 20:23

Безразличие 

  Poesía
1086 0 3
Нощта съблича свойта дреха тук,
за да отстъпи пред деня.
А от душата ти – ни стон, ни звук.
Но аз не ще те укоря.

Така замлъква често в някой миг
човешкото сърце. И как -
се пита - срещало деня е с вик
на радост, с обич – всеки зрак.

© Листопад Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??