Безразличие
Нощта съблича свойта дреха тук,
за да отстъпи пред деня.
А от душата ти – ни стон, ни звук.
Но аз не ще те укоря.
Така замлъква често в някой миг
човешкото сърце. И как -
се пита - срещало деня е с вик
на радост, с обич – всеки зрак.
за да отстъпи пред деня.
А от душата ти – ни стон, ни звук.
Но аз не ще те укоря.
Така замлъква често в някой миг
човешкото сърце. И как -
се пита - срещало деня е с вик
на радост, с обич – всеки зрак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Листопад Всички права запазени
