Jan 23, 2007, 8:23 PM

Безразличие 

  Poetry
949 0 3
Нощта съблича свойта дреха тук,
за да отстъпи пред деня.
А от душата ти – ни стон, ни звук.
Но аз не ще те укоря.

Така замлъква често в някой миг
човешкото сърце. И как -
се пита - срещало деня е с вик
на радост, с обич – всеки зрак.

© Листопад All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??