Jan 23, 2007, 8:23 PM

Безразличие

Poetry

1.4K 0 3

Нощта съблича свойта дреха тук,
за да отстъпи пред деня.
А от душата ти – ни стон, ни звук.
Но аз не ще те укоря.

Така замлъква често в някой миг
човешкото сърце. И как -
се пита - срещало деня е с вик
на радост, с обич – всеки зрак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Етчи (Анета Саманлиева)

Интересен стих, хареса ми.

Поздрав и усмивка.

2007-01-23T21:33:50+02:00
Романтик (Христо Костов)

Много хубав стих!!! Поздрави!!!

2007-01-23T20:47:43+02:00
$angel_and_devil{F} (Бени)$

angel_and_devil{F} (Бени)

Красиво стихче.
Поздрави!!!

2007-01-23T20:32:40+02:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0