3 may 2008, 15:03

Безразлична

  Poesía
919 0 5

 

 

 

Навънка слънце грее,

а в душата моя - само

                                мрак.

 

Светът навънка - той се

смее, но аз намръщена

                               съм пак.

 

За мене слънцето не ще

изгрее и мракът ще обсеби

                                  мойте дни.

 

И всичко цветно ще погуби

и бавно ще обсеби всичко

                                         в мен.

 

И аз ще съм една марионетка

в ръцете на злокобната

                                           съдба.

 

Но това не спира моята

мечта да бъда винаги

                                        различна.

 

И на съдбата нагло да

се смея и да продължавам

                                         да живея.

 

.............................................................

 

Дали животът е така

суров... или аз към него

                                         безразлична!?...

 

 

 

24.03.2008 година

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ПРЕЛЕСТНО!!! Казах ти аз,че можеш да пишеш прекрасни стихове,тии...инатче!:D Ама ще ме слушкаш повече следващия път,Слънце.. :*:*:* Обичам те!
  • Страхотно е!!!
  • Мило Раче,толкова си мъничка да пишеш такива тежки стихове.Пиши,хубаво пишеш.
  • Ами едно БРАВО от мен за хубавия стих!!! Прегръщам те!
  • "Навънка слънце грее,а в душата моя - само мрак.Светът навънка - той се смее но аз намръщена съм пак" И аз така се чувствам от толкова много време... Прекрасно стихотворение, сякаш за мене писано








Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...