3 мая 2008 г., 15:03

Безразлична

915 0 5

 

 

 

Навънка слънце грее,

а в душата моя - само

                                мрак.

 

Светът навънка - той се

смее, но аз намръщена

                               съм пак.

 

За мене слънцето не ще

изгрее и мракът ще обсеби

                                  мойте дни.

 

И всичко цветно ще погуби

и бавно ще обсеби всичко

                                         в мен.

 

И аз ще съм една марионетка

в ръцете на злокобната

                                           съдба.

 

Но това не спира моята

мечта да бъда винаги

                                        различна.

 

И на съдбата нагло да

се смея и да продължавам

                                         да живея.

 

.............................................................

 

Дали животът е така

суров... или аз към него

                                         безразлична!?...

 

 

 

24.03.2008 година

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ПРЕЛЕСТНО!!! Казах ти аз,че можеш да пишеш прекрасни стихове,тии...инатче!:D Ама ще ме слушкаш повече следващия път,Слънце.. :*:*:* Обичам те!
  • Страхотно е!!!
  • Мило Раче,толкова си мъничка да пишеш такива тежки стихове.Пиши,хубаво пишеш.
  • Ами едно БРАВО от мен за хубавия стих!!! Прегръщам те!
  • "Навънка слънце грее,а в душата моя - само мрак.Светът навънка - той се смее но аз намръщена съм пак" И аз така се чувствам от толкова много време... Прекрасно стихотворение, сякаш за мене писано








Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...