Безразлична
Навънка слънце грее,
а в душата моя - само
мрак.
Светът навънка - той се
смее, но аз намръщена
съм пак.
За мене слънцето не ще
изгрее и мракът ще обсеби
мойте дни.
И всичко цветно ще погуби
и бавно ще обсеби всичко
в мен.
И аз ще съм една марионетка
в ръцете на злокобната
съдба.
Но това не спира моята
мечта да бъда винаги
различна.
И на съдбата нагло да
се смея и да продължавам
да живея.
.............................................................
Дали животът е така
суров... или аз към него
безразлична!?...
24.03.2008 година
© Радка Йорданова All rights reserved.
И аз така се чувствам от толкова много време... 