3.05.2008 г., 15:03

Безразлична

917 0 5

 

 

 

Навънка слънце грее,

а в душата моя - само

                                мрак.

 

Светът навънка - той се

смее, но аз намръщена

                               съм пак.

 

За мене слънцето не ще

изгрее и мракът ще обсеби

                                  мойте дни.

 

И всичко цветно ще погуби

и бавно ще обсеби всичко

                                         в мен.

 

И аз ще съм една марионетка

в ръцете на злокобната

                                           съдба.

 

Но това не спира моята

мечта да бъда винаги

                                        различна.

 

И на съдбата нагло да

се смея и да продължавам

                                         да живея.

 

.............................................................

 

Дали животът е така

суров... или аз към него

                                         безразлична!?...

 

 

 

24.03.2008 година

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ПРЕЛЕСТНО!!! Казах ти аз,че можеш да пишеш прекрасни стихове,тии...инатче!:D Ама ще ме слушкаш повече следващия път,Слънце.. :*:*:* Обичам те!
  • Страхотно е!!!
  • Мило Раче,толкова си мъничка да пишеш такива тежки стихове.Пиши,хубаво пишеш.
  • Ами едно БРАВО от мен за хубавия стих!!! Прегръщам те!
  • "Навънка слънце грее,а в душата моя - само мрак.Светът навънка - той се смее но аз намръщена съм пак" И аз така се чувствам от толкова много време... Прекрасно стихотворение, сякаш за мене писано








Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...