3.05.2008 г., 15:03

Безразлична

916 0 5

 

 

 

Навънка слънце грее,

а в душата моя - само

                                мрак.

 

Светът навънка - той се

смее, но аз намръщена

                               съм пак.

 

За мене слънцето не ще

изгрее и мракът ще обсеби

                                  мойте дни.

 

И всичко цветно ще погуби

и бавно ще обсеби всичко

                                         в мен.

 

И аз ще съм една марионетка

в ръцете на злокобната

                                           съдба.

 

Но това не спира моята

мечта да бъда винаги

                                        различна.

 

И на съдбата нагло да

се смея и да продължавам

                                         да живея.

 

.............................................................

 

Дали животът е така

суров... или аз към него

                                         безразлична!?...

 

 

 

24.03.2008 година

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ПРЕЛЕСТНО!!! Казах ти аз,че можеш да пишеш прекрасни стихове,тии...инатче!:D Ама ще ме слушкаш повече следващия път,Слънце.. :*:*:* Обичам те!
  • Страхотно е!!!
  • Мило Раче,толкова си мъничка да пишеш такива тежки стихове.Пиши,хубаво пишеш.
  • Ами едно БРАВО от мен за хубавия стих!!! Прегръщам те!
  • "Навънка слънце грее,а в душата моя - само мрак.Светът навънка - той се смее но аз намръщена съм пак" И аз така се чувствам от толкова много време... Прекрасно стихотворение, сякаш за мене писано








Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...