10 dic 2015, 0:04

Безсилие

  Poesía
807 2 2

Безизходност, безсилие, безпътност

и тежък въздух, който ми присяда.

Поставените цели виждам смътно

и в други е вината, че пропадат.

 

Неистини, нелепости, нетрайности,

нередно е без капка основание.

С теории за бегли вероятности

аз ставам просто сянка от мълчание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно. Три думи, започващи с “б”, и три - с “н”. “Тежък въздух, който ми присяда” ми напомня за друг стих от друга поетеса: “въздухът ми мъчни ручеи.” И двата цитата са от поезия, която те разтърсва. Аз обичам такава.
  • По въздействащ начин постигаш внушения. Пишеш хубаво. Чакам нови твои творби!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...