10.12.2015 г., 0:04 ч.

Безсилие 

  Поезия
407 2 2

Безизходност, безсилие, безпътност

и тежък въздух, който ми присяда.

Поставените цели виждам смътно

и в други е вината, че пропадат.

 

Неистини, нелепости, нетрайности,

нередно е без капка основание.

С теории за бегли вероятности

аз ставам просто сянка от мълчание.

© Петя Косева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересно. Три думи, започващи с “б”, и три - с “н”. “Тежък въздух, който ми присяда” ми напомня за друг стих от друга поетеса: “въздухът ми мъчни ручеи.” И двата цитата са от поезия, която те разтърсва. Аз обичам такава.
  • По въздействащ начин постигаш внушения. Пишеш хубаво. Чакам нови твои творби!
Предложения
: ??:??