Dec 10, 2015, 12:04 AM

Безсилие

  Poetry
811 2 2

Безизходност, безсилие, безпътност

и тежък въздух, който ми присяда.

Поставените цели виждам смътно

и в други е вината, че пропадат.

 

Неистини, нелепости, нетрайности,

нередно е без капка основание.

С теории за бегли вероятности

аз ставам просто сянка от мълчание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Косева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересно. Три думи, започващи с “б”, и три - с “н”. “Тежък въздух, който ми присяда” ми напомня за друг стих от друга поетеса: “въздухът ми мъчни ручеи.” И двата цитата са от поезия, която те разтърсва. Аз обичам такава.
  • По въздействащ начин постигаш внушения. Пишеш хубаво. Чакам нови твои творби!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...