Безсилие

Poetry

808 2 2

Безизходност, безсилие, безпътност

и тежък въздух, който ми присяда.

Поставените цели виждам смътно

и в други е вината, че пропадат.

Неистини, нелепости, нетрайности,

нередно е без капка основание.

С теории за бегли вероятности

аз ставам просто сянка от мълчание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Петър1 (Петър Димитров)

Интересно. Три думи, започващи с “б”, и три - с “н”. “Тежък въздух, който ми присяда” ми напомня за друг стих от друга поетеса: “въздухът ми мъчни ручеи.” И двата цитата са от поезия, която те разтърсва. Аз обичам такава.

2020-08-15T21:35:33+03:00
Eia (Росица Танчева)

По въздействащ начин постигаш внушения. Пишеш хубаво. Чакам нови твои творби!

2016-05-08T09:53:35+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0