10 дек. 2015 г., 00:04

Безсилие

812 2 2

Безизходност, безсилие, безпътност

и тежък въздух, който ми присяда.

Поставените цели виждам смътно

и в други е вината, че пропадат.

 

Неистини, нелепости, нетрайности,

нередно е без капка основание.

С теории за бегли вероятности

аз ставам просто сянка от мълчание.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно. Три думи, започващи с “б”, и три - с “н”. “Тежък въздух, който ми присяда” ми напомня за друг стих от друга поетеса: “въздухът ми мъчни ручеи.” И двата цитата са от поезия, която те разтърсва. Аз обичам такава.
  • По въздействащ начин постигаш внушения. Пишеш хубаво. Чакам нови твои творби!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...