Безсилно е времето с мен да се бори,
ръкави запретнало, потно да блъска,
да счупи релефа на моите щори
и мокро в победата в мен да се тръска.
Безгласно е в опит да плаши ума ми,
подуто от рев, в посиняло кресчендо
превръща в окаяна сцена дома ми.
Без публика. Мрак и завеса... Морендо.
Не знае, че сляпо е. Лудост е времето,
завързало хора на цветни канапи.
А мене опитва в капана на бремето
с мухлясало сирене да ме прилапа. ...