Безсилно е времето...
Безсилно е времето с мен да се бори,
ръкави запретнало, потно да блъска,
да счупи релефа на моите щори
и мокро в победата в мен да се тръска.
Безгласно е в опит да плаши ума ми,
подуто от рев, в посиняло кресчендо
превръща в окаяна сцена дома ми.
Без публика. Мрак и завеса... Морендо.
Не знае, че сляпо е. Лудост е времето,
завързало хора на цветни канапи.
А мене опитва в капана на бремето
с мухлясало сирене да ме прилапа.
Аз ставам и тръгвам. Очаква ме утрото.
Документно измамна. Без цифра във джоба.
Отдавна в очите е минала жътвата.
Безотчетна във времето. В гроба.
(Защото туптяща съм в нова утроба)
Кресчендо (муз) - усилване
Морендо (муз) - замиране
© Ниела Вон All rights reserved.
.
