danisab (Ниела Вон)
214 312
14.01.2009 г., 11:36 ч.

Безсилно е времето... 

  Поезия
770 0 10
 

Безсилно е времето  с мен да се бори,

ръкави запретнало, потно да блъска,

да счупи релефа на моите щори

 и мокро в победата в мен да се тръска.

 

Безгласно е  в опит да плаши  ума ми,

подуто от рев, в посиняло кресчендо

 превръща в окаяна сцена дома ми.

Без публика. Мрак и завеса... Морендо.

 

Не знае, че сляпо е. Лудост е времето,

 завързало хора на цветни канапи.

А мене опитва  в капана на бремето

 с мухлясало сирене да ме прилапа.

 

Аз ставам и тръгвам. Очаква ме утрото.

Документно измамна. Без цифра във джоба.

Отдавна в очите е минала жътвата.

Безотчетна във времето. В гроба.

 

(Защото туптяща съм в нова утроба)

 

 

Кресчендо (муз) - усилване

Морендо (муз) - замиране

 

 

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Върхът!!!!
  • Харесах!!!
  • Идеми Дойдеми, веднага обяснявам.
    Времето при евентуална победа,запотило се здраво ако се вдене през направения от него процеп в моите щори ще е в образа на силен звяр (може би) и мокро от потта си(борба,борбааа)... Ще се изтръска накрая(виждала ли си кучета как го правят,нещо подобно е).
  • !!!
    Много ми хареса!Много!
  • Силни думи и прекрасен ритъм. Браво!
  • Чудесно е!!!
  • Хубавото си е хубаво. Много емоционално. Браво.
  • Браво!

    Много ми хареса!
  • Смешко, явно съм на дъното в твойто езеро на критерии
  • добре бе ... не повярвах като видях че ти си го писала ...

    Браво!
Предложения
: ??:??