19 nov 2006, 9:27

Безсмислие чувства

  Poesía
965 0 1
Сиви облаци небе
изгарят стръкчета животът
някога заспали чувства
изтляват в кърваво сърце

Изстинал каменен пейзаж
в очи потънали удавник
безжизнени сълзи събира
в шепите си светлина

Изсъхнало дърво мистерия
с цвят на мъртви светове
горящ с пукот наранено
черти тъгуващо лице

 Забива нокти в Луната
сянка сгушил се умиращ звяр
раздиращ писък самота
танцуват черен глас листата

15.11.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никифор Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усещането от стиха е особено сходно с днешния мъглив ден! Хубаво е!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...