19 нояб. 2006 г., 09:27

Безсмислие чувства

964 0 1
Сиви облаци небе
изгарят стръкчета животът
някога заспали чувства
изтляват в кърваво сърце

Изстинал каменен пейзаж
в очи потънали удавник
безжизнени сълзи събира
в шепите си светлина

Изсъхнало дърво мистерия
с цвят на мъртви светове
горящ с пукот наранено
черти тъгуващо лице

 Забива нокти в Луната
сянка сгушил се умиращ звяр
раздиращ писък самота
танцуват черен глас листата

15.11.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никифор Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усещането от стиха е особено сходно с днешния мъглив ден! Хубаво е!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...