Nov 19, 2006, 9:27 AM

Безсмислие чувства

  Poetry
961 0 1
Сиви облаци небе
изгарят стръкчета животът
някога заспали чувства
изтляват в кърваво сърце

Изстинал каменен пейзаж
в очи потънали удавник
безжизнени сълзи събира
в шепите си светлина

Изсъхнало дърво мистерия
с цвят на мъртви светове
горящ с пукот наранено
черти тъгуващо лице

 Забива нокти в Луната
сянка сгушил се умиращ звяр
раздиращ писък самота
танцуват черен глас листата

15.11.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никифор Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Усещането от стиха е особено сходно с днешния мъглив ден! Хубаво е!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...