Nov 19, 2006, 9:27 AM

Безсмислие чувства

  Poetry
960 0 1
Сиви облаци небе
изгарят стръкчета животът
някога заспали чувства
изтляват в кърваво сърце

Изстинал каменен пейзаж
в очи потънали удавник
безжизнени сълзи събира
в шепите си светлина

Изсъхнало дърво мистерия
с цвят на мъртви светове
горящ с пукот наранено
черти тъгуващо лице

 Забива нокти в Луната
сянка сгушил се умиращ звяр
раздиращ писък самота
танцуват черен глас листата

15.11.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никифор Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Усещането от стиха е особено сходно с днешния мъглив ден! Хубаво е!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...