19.11.2006 г., 9:27

Безсмислие чувства

962 0 1
Сиви облаци небе
изгарят стръкчета животът
някога заспали чувства
изтляват в кърваво сърце

Изстинал каменен пейзаж
в очи потънали удавник
безжизнени сълзи събира
в шепите си светлина

Изсъхнало дърво мистерия
с цвят на мъртви светове
горящ с пукот наранено
черти тъгуващо лице

 Забива нокти в Луната
сянка сгушил се умиращ звяр
раздиращ писък самота
танцуват черен глас листата

15.11.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никифор Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усещането от стиха е особено сходно с днешния мъглив ден! Хубаво е!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...