10 oct 2017, 10:59

Безсъници 

  Poesía
546 0 3
Безсъници
Много нощи бягаше сънят,
като бреме ми тежеше мракът.
Спомените никога не спят.
Будни сврени в ъгъла те чакат.
Тишината в стаята кънти,
сянката ти призрачно витае.
Щом за миг притворя аз очи
твоят дъх наоколо ухае!
Зная, ти си нейде там в нощта,
чувам ударите на сърцето
и една отронена сълза ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??