10 oct 2017, 10:59

Безсъници 

  Poesía
447 0 3

          Безсъници

 

Много нощи бягаше сънят,

като бреме ми тежеше мракът.

Спомените никога не спят.

Будни сврени в ъгъла те чакат.

 

Тишината в стаята кънти,

сянката ти призрачно витае.

Щом за миг притворя аз очи

твоят дъх наоколо ухае!

 

Зная, ти си нейде там в нощта,

чувам ударите на сърцето

и една отронена сълза

се търкулва плахо по лицето.

 

Есен е. Не спира да вали.

Още по-студено е в душата.

Уморени моите очи

чакат със надежда светлината.

 

Там, сред суетата на деня

ще те търсят нейде из тълпата.

После пак ще чакат през нощта,

будни ще се взират в тишината!

 

 

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??